Новини

На 6 февруари, когато мъжкият ни отбор победи „Хебър”, либерото Константин Чипев стана на 18 г. „Синият” юноша е част от селекцията на старши треньора Николай Желязков вече втори сезон. По повод навършването на пълнолетие Чипев даде интервю за youtube канала на „Левски София”.

- Как се чувстваш на 18 г.?

- Вече съм пълноправен член обществото. Не виждам някаква промяна в себе си, освен че съм отговорен сам за себе си. Иначе другото си е като преди.

- Как започна да тренираш волейбол?

- Може би баща ми ме запали по волейбола. Когато бяхме малки с брат ми, ходихме по мачове. Той ни водеше в залите и един ден, когато Владо Николов направи училището, реши да ни запише там. Естествено, от първия ден ни хареса.

Със старание и желание може би съм показал, че имам потенциал за нещо повече. В началото не съм мислел, че ще стигна до това ниво, на което играя в момента. По-скоро е било само за забавление, но с напредване на времето се получиха нещата.

- Какво е да игра на рождения си ден?

- Със сигурност е по-различно на рождения ден треньорът да ти даде шанс да почувстваш игрището. Не ми е за първи път, но всяка минута на терена е полезна, тъй че съм доволен.

- Миналия сезон дебютира за мъжкия състав именно срещу „Хебър”.

- Да, в Пазарджик беше моят дебют, срещу този голям отбор на „Хебър” тогава. Първото, което ми изникна в главата, бе колко бях притеснен, колко треперех. Влизаме в съблекалнята, треньорът ни събира и съобщава стартовия състав за мача.

И аз не очаквам да съм в него. Все пак първи мач, дебют. И веднага – шок, пребледнях. Но изживяването беше доста хубаво, незабравимо. Даже и победа с 3:0 над фаворита – още по-хубаво. Ще го помня цял живот.

- Сега срещу „Хебър” дебютира Петьо Иванов…

- Предполагам, че и той е изпитал същото, което и аз. Той е на 16 г. и записа дебют за мъжкия отбор, което е невероятно. Такава възможност не на всякъде се вижда. Важното е да се старае и да показва, че има желание. Другото ще дойде от само себе си.

- Какво ти харесва в „Левски София”?

- Като за начало – приятелствата, които изграждам с момчетата от старшата възраст и мъжкия отбор. Също така занятията с известни личности от спорта, които провеждаме.

Те са доста полезни – можем да научим нещо не само от волейбола, но от всеки един спорт. Нещо интересно от човек, който вече е минал по пътя, по който ние тръгваме, да помогне, като ни каже какви стъпки да правим занапред в нашето израстване.

- Как виждаш бъдещето си?

- Надявам се да мога да продължа да играя на високо ниво. Мечтите ми са да стигна най-високо ниво някъде в чужбина – в Италия, ако имам тази възможност. Извън волейбола ще се стремя да изградя едно стабилно семейство, за което да се грижа. Иска ми се да съчетавам волейбола със семейството.

- Имаш ли хоби?

- Да, друг спорт е едно от хобитата ми, но не мога да го практикувам редовно заради възможни контузии. Това е тенисът. Обичам да гледам тенис, да играя. Лятото, когато имам почивка то правя. Също от малък обичам да ходя за риба с баща си.

- Кой тенисист ти е любим?

- В момента, ако говорим за сегашните, най-много харесвам Яник Синер. А иначе от легендите любим определено ви е Роджър Федерер.

- Григор Димитров?

- Григор е… Вълнувам се от всеки негов мач, изпитвам радост, когато бие, тъга – когато пада. Следя му всеки един мач, всеки един турнир няма значение кога, къде, как, дори и през нощта се опитвам да го правя. Той също ми и любим тенисист. Като българин няма как за него това е ясно. Няма как да е иначе.

- Какво си пожелаваш за рождения ден?

- На първо място да бъда здрав. Дай Боже да нямам контузии и някакви проблеми. Всичко да е наред и със семейството ми. Също така в отбора всички да са здрави, защото в момента ситуацията е трудна. Но продължаваме с победите и се надявам да станем шампиони.