Симеон Николов получи Икар и обяви: Брат ми Алекс е моето вдъхновение
Разпределителят на „Левски София” Симеон Николов бе удостоен днес със "Спортен Икар" в категория за „За заслуги” на церемонията за годишните награди на фондация „Български спорт” и БОК.
През изминаващите 12 месеца навършилият 17 г. преди 20 дни Мони нахлу окончателно в мъжкия волейбол и се утвърди като титуляр в тима на треньора Николай Желязков. С него Николов спечели бронзовите медали от шампионата и триумфира със суперкупата на България.
През лятото Николов бе капитан на националния отбор до 19 години, завършил 5-и на световното първенство в Аржентина, на което бе обявен за №1 при разпределителите.
След това Мони бе извикан в мъжкия национален отбор за олимпийската квалификация в Китай и само на 16 г. дебютира за първия тим на България.
Заедно с Николов статуетки „За заслуги” получиха олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, боксьорът Радослав Росенов, гимнастичката Боряна Калейн, борецът Панайот Димитров и състезателят по самбо Иван Хърков.
Носител на големия „Спортен Икар” стана плувецът Петър Мицин.
След церемонията Симеон Николов даде интервю за сайта на волейболната федерация.
„Първо искам да благодаря на хората, които организират награждаването. На Българския олимпийски комитет, на фондация "Български спорт". Горд съм, че са оценили труда, който положих през цялата година. "Икар"-и са вземали най-великите български спортисти.
И сега имам шанс да благодаря, че станах част от тях. Предстои ми страшно много да уча, да постигам. Нека това е началото. Мечтая догодина отново да получа "Икар", но не за мен, а за националния отбор на България”, сподели Мони.
Той говори и за стъпката, която му предстои догодина. По примера на брат си Алекс разпределителят ще замине да учи и играе волейбол в американския университет „Лонг Бийч”. След един сезон там Алекс бе привлечен в „Кучине Лубе” (Чивитанова). Вече втора година „синият” юноша е основна фигура в италианския гранд.
„Отивам на другия край на света без семейството и приятелите си. Мисля, че така е правилно. Не се притеснявам, а нямам търпение. Животът в САЩ е съвсем различен. Аз "влизам в обувките" на брат си и ходя по неговия път.
Алекс е моето вдъхновение. Видях колко той се разви в Америка и мисля, че това ще е полезно за моята кариера. Ако Алекс не беше минал по този път, едва ли и аз щях да го направо. Сега той ми каза: "Браво за решението!", обяви Мони.